На Cefules
Изкачвам се отгоре надолу
и всяко стъпало умира
под ходилата ми... Срива се
заедно с мръсните надписи по стените
и състрадателните погледи на ближните.
Прахът на разрухата удобно ме скрива,
а понятието "надолу" става единствено;
изкривена траектория, по която се плъзгам
без страх от самотата на дъното.
Умората пулсира като гневна вена
върху слепоочието на подреденото ми минало, ...