На Cefules


Изкачвам се отгоре надолу
и всяко стъпало умира
под ходилата ми... Срива се
заедно с мръсните надписи по стените
и състрадателните погледи на ближните.
Прахът на разрухата удобно ме скрива,
а понятието "надолу" става единствено;
изкривена траектория, по която се плъзгам
без страх от самотата на дъното.
Умората пулсира като гневна вена
върху слепоочието на подреденото ми минало,
задушавано от ялова сигурност...
Пулсира и разумът в отеснялата стара коруба...
Пътят надолу ме погубва,
за да ме спаси от пошлия театър,
разиграван в нечии висоти.

Благодаря на Бог,
че позволи на любовта
да ме придружи до последното стъпало.

Благодаря на Бог,
че разруши всички аварийни изходи...