* * *
Бях приседнал,
във мъртвешка тишина.
Плюех тихичко живота
и мечтаех за смъртта.
Признавам, адски ми тежеше,
но не исках и да спра.
Имах нещо, дето ме крепеше,
имах нещо, любовта.
Цигара паля и пак с люта ругатня.
Вредни са, отдавна си повтарям,
вредни са и трябва да ги спра,
искам да живея, не от таз отрова да умра.
Но пък, може би животът е красив и след смъртта.
До вчера бях със нея...
а днес е болка, а какво бе вчера,
но боли, и да си припомням толко красота не смея.
Паля пак цигара, вече се усеща тъмнината.
Денят свърши, дано някога свърши и тъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венци Всички права запазени
