staria-jak (Венци)
5 13
May 10, 2009, 10:04 PM

* * * 

  Poetry
838 0 5

Бях приседнал, 
във мъртвешка тишина.
Плюех тихичко живота 
и мечтаех за смъртта.
Признавам, адски ми тежеше,
но не исках и да спра.
Имах нещо, дето ме крепеше,
имах нещо, любовта.
Цигара паля и пак с люта ругатня.
Вредни са, отдавна си повтарям, 
вредни са и трябва да ги спра,
искам да живея, не от таз отрова да умра.
Но пък, може би животът е красив и след смъртта.
До вчера бях със нея...
а днес е болка, а какво бе вчера,  
но боли, и да си припомням толко красота не смея.
Паля пак цигара, вече се усеща тъмнината.
Денят свърши, дано някога свърши и тъгата.

© Венци All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • цигари, ругатни и мечти.. по мъжки
  • ... Тъгата не свършва... но пък ражда красиви стихове... докосващи...!
    Поздрави!
  • Хах, интересен коментар да и аз смятам да бъда за дълго напред.
    Психологгията в стиховете ми не е с цел, да подтиква, а напротив да изследва.Хората разбират едно нещо, че е хубаво тогава когато са видели лошото.Аз показвам лошото, за да знаете кое е хубавото.
  • "Да бъда, или да не бъда"?-Я по добре бъди,то, другото няма да ни избяга.
  • много,много,много,много хубаво!!!!!Различно!Браво
Random works
: ??:??