21.06.2009 г., 14:24

* * *

858 0 4

Не казвай, че съм идвала!

Тихо!...

Ще бъда нощ,

                     и страст,

                               и нежно утро ...

Само не казвай, че съм идвала...

не се взирай дълго в очите ми,

не ме задържай със ръцете си

и не протягай така сърцето си...

Тихо!...

Нека се обичаме така,

                               като че няма нищо друго занапред,

нека те запомня такъв -

                тръпнещ,

                               жаден,

                                            нежен,

                                                           мой...

Ела...

Във тази нощ ще бъда твоя,

а после тихичко ще си отида,

на пръсти, докато ти спиш,

запазил спомена за самодивата,

усмихнат, трепетен, щастлив...

 

... да те окрилям -

в това е мойта сила.

Ще те спася.

Ще ме спасиш.

Ала сега -

ще си отида!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви
  • Прекрасен стих! "Ще бъда нощ, и страст, и нежно утро ..." - страхотно!
    Поздрави!
  • "Ще те спася.

    Ще ме спасиш.

    Ала сега -

    ще си отида!"
    Прекрасно...
  • Перфектно и изящно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...