Не казвай, че съм идвала!
Тихо!...
Ще бъда нощ,
и страст,
и нежно утро ...
Само не казвай, че съм идвала...
не се взирай дълго в очите ми,
не ме задържай със ръцете си
и не протягай така сърцето си...
Тихо!...
Нека се обичаме така,
като че няма нищо друго занапред,
нека те запомня такъв -
тръпнещ,
жаден,
нежен,
мой...
Ела...
Във тази нощ ще бъда твоя,
а после тихичко ще си отида,
на пръсти, докато ти спиш,
запазил спомена за самодивата,
усмихнат, трепетен, щастлив...
... да те окрилям -
в това е мойта сила.
Ще те спася.
Ще ме спасиш.
Ала сега -
ще си отида!
© Деница Всички права запазени