В дванадесет...
377
0
0
В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка
говори за гребла, рибари и луна,
притегляща оранжево вълните…
(Безумно куче тича по брега. )
Часовникът ме гледа във очите.
И неуверено поема- пак-
със своя ритъм, неизбежен:
трепери секундарната стрелка…
А аз съм нежен, нежен, нежен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
