boromir (Боромир)
32 436
20.07.2010 г., 13:18 ч.

40 градуса 

  Поезия » Бели стихове
824 0 9

Шепата горещи домати,

откъснати от знойната градина,

са натежали в ръката ми.

 

Вадичките от капки пот,

разтопен Млечен път, по кафявата ти кожа,

са изпълнили небосклона ми.

 

Зелените листа на жасмина,

протегнали под навеса жадните си клони,

са зацелували чашата ледена мастика.

 

Снопите коса, залепнала по врата ти,

мокри са се плъзнали между пръстите ми,

докато съм опитвал да ги сплета на плитка.

 

Купата с белия айран, в който са плували ледчета,

катурнала се е на пода и е обляла стъпалата ни,

бутната от моя лакът, докато съм рязал домат.

 

Казала си ми, че няма нужда,

но аз, седнал пред полите ти, бавно събирам от крака ти с ножа

пръските айран, в чашата с тънките стени.

 

Пърхат хиляди крилца,

шумят милиони листа;

десетки кучета и котки

из безбрежния гювеч

на врящото село

дишат учестено в сенките.

 

Гледаш ме как се движа

нагоре по крака ти сантиметър по сантиметър

и армията на пръстите ми превзема солената планина.

 

Гърдите ти се надигат под потната фланела,

докато допирам сухи устни и отпивам от

коктейл „40 градуса Южна ширина, по скалата на Рихтер”.

 

Айранът, потта и кръвта от коленете ми

тихо са се прегърнали между останките от чашата,

която тия мои несръчни пръсти са изпуснали...

© Боромир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ааа... ми някак си вашите еротични истории с комари, водки, лодки, порно-светулките на Канибала , всички те ми напомниха, че и аз имам виждане за еротиката, и щото си заразменяхме мнения, реших че може да ти е интересно )
    Надявам се наистина да ти е харесало и благодаря за посещението :)
  • Несръчни ли?! Разказвай ми, слушам те...
    Защо точно това трябваше да прочета, защото обичам да пия или...
    40 градуса + още 2, на горещите тела. Айрана с кубчетата лед е за разхлаждане или за повишаване на страстите?!
    Страхотно!!!
  • Пази ги пази ги... Да не се топнат в айрана - че ще стане айрън-уинг-баница. Т.е. баница от железни криле
  • Бъди сигурна, ще има! ::) Твоя коментар ме изпълва наистина с гордост. Благодаря и ще се старая! :
    Всъщност, по задълбочен и сериозен анализ, наистина не съм получавал. ЗА КОЕТО МНОГО МНОГО БЛАГОДАРЯ.
    А и за чувството ти, да усетиш под образите ... всички пластове от света
    П.С.Тука, как можеш да информираш лично хора, които искаш да прочетат постинга ти, да ги поканиш специално?
  • Стихотворението е прекрасно. Има собствен стил, метафорика, съчетава класика и модерно, витално и естествено. Красива образност, простота и дълбочина на изказа.
    За първи път чета твои неща, но имаш много повече талант, отколкото предполагаш. Ако поработиш, ще стигнеш там, където много други само мечтаят.
    Очаквам нови стихове!
    Поздрави!

  • допада ми, интересно
  • Радвам се ::) Опитах се да предам жегата, която те замайва и влизаш от кадър в кадър... като делфин - потопен си - не чуваш - изплуваш - нещо е казано, нещо се е случило, нещо си преживял :: Само от време на време живееш в сегашната реалност.. И накрая ти остават само наранените колена :::)

    За утре съм подготвил едно още по-различно; днеска го написах, докато чаках в полето край Негован, някой да дойде да ми помогне да си бутна колата, че беше закъсала : И го натраках, пак опиянен от природата; на ДжиЕсЕма : Но - чак утре... Или може би вече е утре... я да видя ? :
  • Благодаря ::) Доста опиянчващо е ::) Има ли нужда от 18+ или е достатъчно иносказателно
    Гледам другите посетители много не го коментират... Притеснява ли ги или не намират нищо в този зноен пейзаж?
  • Наздраве!
Предложения
: ??:??