...
…пак ме люлее южнякът,
мирише на млада нива.
Толкова дългоочаквана
пролет е. Още е жива,
даже тупти в прасците
зимната ми умора.
Ако можех да хвръкна
и да прескоча стобора -
във врабец благодарен
да намеря опора. И
да слепим гнездото
със сламки и диво биле
на високия клон на дървото,
където калта не се види.
До лятото да се реем
и птици, и хора щастливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
