...

…пак ме люлее южнякът,

мирише на млада нива.

Толкова дългоочаквана

пролет е. Още е жива,

даже тупти в прасците

зимната ми умора.

Ако можех да хвръкна

и да прескоча стобора -

във врабец благодарен

да намеря опора. И

да слепим гнездото

със сламки и диво биле

на високия клон на дървото,

където калта не се види.

До лятото да се реем

и птици, и хора щастливи.