8.11.2007 г., 21:33

^^^

884 0 1
Топъл вятър вънка вее,
запалва непознатите души,
от любовта достатъчно копнееш,
за да се събудиш с пламнали очи.

Но думите за теб не стигат
да разкажеш свойте дни ,
и тръгваш пак, и ти не знаеш,
как нататъка да продължиш.

Аз знам, мъката ще се забрави,
времето ще отлети,
твоят слънчев облик ще продължи да свети,
дотогава, докогато заедно ще бъдем аз и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...