***
Безсънна нощ след много тежък ден,
къде остана смелото момиче?
Там някъде далеч, на Пени Лейн,
пожарникарят само мен обича.
Изгубена в Норвежката гора,
а пътят дълъг странно криволичи,
представям си, че вчера е сега
и в ягодовите полета тичам.
И ето вече слънцето дойде
и жълтата подводница изплува,
и старото момиче е добре,
в небето с диаманти пак сънува.
Благодаря на Антоан, за вдъхновението.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
