Безсънна нощ след много тежък ден,
къде остана смелото момиче?
Там някъде далеч, на Пени Лейн,
пожарникарят само мен обича.
Изгубена в Норвежката гора,
а пътят дълъг странно криволичи,
представям си, че вчера е сега
и в ягодовите полета тичам.
И ето вече слънцето дойде
и жълтата подводница изплува,
и старото момиче е добре,
в небето с диаманти пак сънува.
Благодаря на Антоан, за вдъхновението.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
