* * *

31.07.2009 г., 13:48 ч.

Поезия » Любовна

631 0 1

Понякога взимай планинския хребет.

Вземи го със южния вятър, с мъглата!

Сложи го в картината с белия лебед

и с махване леко разсейвай тъгата.

Понякога взимай морето от думи.

Прости му тогава, когато е нямо!

Къпи се! Пази се от думи-акули!

Брегът е далече, морето голямо.

Понякога взимай и мен! Разходи ме!

Ще крачиме заедно в крак по Всемира.

А после лъжи! А после не спирай!

Небето ще плаче, сърцето ще спира.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.