Понякога взимай планинския хребет.
Вземи го със южния вятър, с мъглата!
Сложи го в картината с белия лебед
и с махване леко разсейвай тъгата.
Понякога взимай морето от думи.
Прости му тогава, когато е нямо!
Къпи се! Пази се от думи-акули!
Брегът е далече, морето голямо.
Понякога взимай и мен! Разходи ме!
Ще крачиме заедно в крак по Всемира.
А после лъжи! А после не спирай!
Небето ще плаче, сърцето ще спира.
© Орлин Будинов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
