Понякога взимай планинския хребет.
Вземи го със южния вятър, с мъглата!
Сложи го в картината с белия лебед
и с махване леко разсейвай тъгата.
Понякога взимай морето от думи.
Прости му тогава, когато е нямо!
Къпи се! Пази се от думи-акули!
Брегът е далече, морето голямо.
Понякога взимай и мен! Разходи ме!
Ще крачиме заедно в крак по Всемира.
А после лъжи! А после не спирай!
Небето ще плаче, сърцето ще спира.
© Орлин Будинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
