* * *

               ЗДРАЧ

Рози, пропити със тъга,
въздух - изпълнен със мъгла.
Път без изход,
дом без вход.
Море във буря зла,
вещица, яхнала метла.
Ден без небе и слънце,
злоба, изпълваща всяко зрънце.

Лисица без очи и уши,
туловища без същност и души.
Черни котки в мрака скитат,
кого да гризнат те се питат.

Гарвани и сови кръжат във пустотата,
във всяко кътче на земята всяват самотата.
Агнета блеят, прасета грухтят,
дяволски викове в тъмнината ехтят.

Гнусни бръмбари и стоножки космати лазят
и цялото отвращение в себе си пазят.
Змии се увиват около вратовете,
чакали и хиени бродят в снеговете.

Тълпи от канибали чакат зад ъглите,
на изродите тъпи им стърчат косите.
Вой на сирени пищи в ушите,
прилепи жадно ти вадят очите.
Скелети тракат в безкрайната шир,
живи и умрели са под някакъв тир.

Безспирно се блъска всякаква твар,
внезапно избухва и огромен пожар.
Бягаш, викаш и пищиш,
всичко те яде, а ти гориш.

Ръцете ти отляво  в паяжини се оплитат,
а отдясно глутница кръвожадни вълци налитат.

Скорпиони черни те хапят по краката,
червеи зелени ти лазят по главата.

Нощ ли е, ден ли е - не се разбира,
всичко красиво изведнъж умира.