12.06.2021 г., 6:15

***

659 0 0

 

 

Свидетели звездите бяха

на кражбата ми, станала тогава,

но някой чул ли е до днес,

че мойта тайна те са споделили?

 

Мълчаха си и си мълчат звездите...
 

На глас висок аз сам признавам,

че твоето сърце откраднах...
В крадец превърнах се! Не съжалявам –

така красив, така щастлив бе онзи миг...

 

Намигат закачливо днес звездите...

 

 

Живодар Душков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...