5.02.2019 г., 11:31

* * *

575 0 0

Не Твоят Съд е страшен, Боже,

а моите желания безумни

ме поразяват

във самата същност,

в сърцевината на сърцето

уязвяват

с проказата на моето безволие

да следвам светлината

в Твойте стъпки,

в мрака ме захвърлят,

в затвора на тялото

ме оковават

желанията призрачни и тежки.

Осъждат ме на смърт.

Сам себе си осъждам,

отхвърлил любовта на Бога

без която не мога

миг да съществувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...