Feb 5, 2019, 11:31 AM

* * *

  Poetry » Other
574 0 0

Не Твоят Съд е страшен, Боже,

а моите желания безумни

ме поразяват

във самата същност,

в сърцевината на сърцето

уязвяват

с проказата на моето безволие

да следвам светлината

в Твойте стъпки,

в мрака ме захвърлят,

в затвора на тялото

ме оковават

желанията призрачни и тежки.

Осъждат ме на смърт.

Сам себе си осъждам,

отхвърлил любовта на Бога

без която не мога

миг да съществувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...