30.08.2011 г., 22:12

* * *

434 0 1

Животът ново изпитание пак ми изпрати,

стовари върху мен една любов.

И аз през ураган от чувства преминавам,

залитам,падам,ставам,мъча се да оцелявам.

 

Как тежко е, когато си обиден,

когато предаде те уж най-близкият  човек.

Внимаваш вече чувства да не влагаш,

посрещаш новата любов като настъпващ враг.

 

А тя така случайно те връхлита.

Добре дошла ли е сега - не пита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...