* * *
-Стига само драска! -
черната дъска изкряска
към тебешира - белия,
и той изтръпна целия.
-Направи ме на нищо,
а всичко беше чисто.
Не знам какво си мислиш,
но като цапаш и ще чистиш!
Тебеширът се обърна,
окопити се и отвърна:
-Но мила моя,
проблемът, твоя,
е толкоз малък,
че е просто жалък!
Виж какво се случва с мен:
върху тебе пиша всеки ден,
но явно е, че ти не даваш -
методично ме унищожаваш.
Аз, пишейки, умирам бавно,
но се надявам, че е славно,
защото давам тук наука,
а теб за нищо не ти пука.
Редовно мият те с парцала
и си лук ни мирисала, ни яла...
-Я да млъкваш, дребен,
за драсканици сал потребен.
Аз съм тъй голяма...
-Голяма, ама закована
и си толкоз проста,
колкото си плоска...
Глупав спор, защото
всеки трябва в обществото.
Всеки си е от значение
според своето умение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Добрев Всички права запазени
