geodob (Георги Добрев)
10 7
Jul 12, 2011, 7:45 AM

* * * 

  Poetry
845 0 5

           -Стига само драска! -                                     

           черната дъска изкряска                                               

           към тебешира - белия,                                              

           и той изтръпна целия.

          -Направи ме на нищо,                                     

          а всичко беше чисто.                                                 

          Не знам какво си мислиш,                                                

          но като цапаш и ще чистиш!                                                

          Тебеширът се обърна,                                                

          окопити се и отвърна:                                                

          -Но мила моя,

          проблемът, твоя,

          е толкоз малък,

          че е просто жалък!

          Виж какво се случва с мен:

          върху тебе пиша всеки ден,

          но явно е, че ти  не даваш -

          методично ме унищожаваш.

          Аз, пишейки, умирам бавно,

          но се надявам, че е славно,

          защото давам тук наука,

          а теб за нищо не ти пука.

          Редовно мият те с парцала

          и си лук ни мирисала, ни яла...

          -Я да млъкваш, дребен,

          за драсканици сал потребен.

          Аз съм тъй голяма...

          -Голяма, ама закована

          и си толкоз проста,

          колкото си плоска...

                  Глупав спор, защото

                  всеки трябва в обществото.

                  Всеки си е от значение

                  според своето умение!                                                

© Георги Добрев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??