* * *
"От кой се криеш?"
* * *
От себе си се крия. От Тъгата.
От липсата на обич. И защото
нагарча ми вкусът на Самотата
и празната половина на леглото.
И крия се от маската си цветна.
От всяко монотонно "добър ден".
От сляпата надежда, дето крета
като покорно куче подир мен.
И крия се от крехката илюзия,
че ще заспи под моите коси
една мечта на пръста ми нахлузена...
И нежно ще ме топли до зори.
А щом си тръгне, дълго аз ще шия
(под някое притихнало дърво)
сърцето си...
И после ще го скрия.
Докато стане годно за Любов.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
