Говори с вятъра,
с вълните спори.
Дали още да чака
или пък греши.
Пише писма,
в бутилки ги слага.
Рисува по брега,
след всяка вълна.
Често сънува,
към някои да плува.
А се събужда,
все на този бряг.
Лунната пътека,
води на далеко.
Утрото заличава
нощният и бяг.
© Станислав Русев Всички права запазени