4.03.2018 г., 22:17 ч.

... 

  Поезия » Философска
225 0 1

Този сняг подранил е само прелюдия,

няма да свърши добре.

Само намеква, че зимата идва,

да се подготвим поне.

Бързо натрупва, изчезват пътеки,

бързо ще се разтопи.

Рехав и мокър се носи наслука,

първи все пак, бяло в коси.

Радва очите, не зъзнат ръцете,

разтварям дълбоко гърди.

Есенен вятър свири сюита,

тихо и кротко нежност вали.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??