Този сняг подранил е само прелюдия,
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки,
бързо ще се разтопи.
Рехав и мокър се носи наслука,
първи все пак, бяло в коси.
Радва очите, не зъзнат ръцете,
разтварям дълбоко гърди.
Есенен вятър свири сюита,
тихо и кротко нежност вали.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
