Mar 4, 2018, 10:17 PM

... 

  Poetry » Phylosophy
260 0 1

Този сняг подранил е само прелюдия,

няма да свърши добре.

Само намеква, че зимата идва,

да се подготвим поне.

Бързо натрупва, изчезват пътеки,

бързо ще се разтопи.

Рехав и мокър се носи наслука,

първи все пак, бяло в коси.

Радва очите, не зъзнат ръцете,

разтварям дълбоко гърди.

Есенен вятър свири сюита,

тихо и кротко нежност вали.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??