28.11.2012 г., 15:55

* * *

505 0 1

лекува ли ни времето,

или превързваме раните си,

за да кретаме някак си,

лекува ли ни времето,

или търпим на болка

само за да продължим,

лекува ли ни времето,

или се измъкваме,

за да не преболедуваме до край,

искаме ли неговото лечение,

или тайно се надяваме,

че вместо нов удар,

ще има избавление,

лекуват ли ни спомените

или мечтите за бъдещето,

или в тях унесени ,

забравяме за С Е Г А

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...