Nov 28, 2012, 3:55 PM

* * *

  Poetry
503 0 1

лекува ли ни времето,

или превързваме раните си,

за да кретаме някак си,

лекува ли ни времето,

или търпим на болка

само за да продължим,

лекува ли ни времето,

или се измъкваме,

за да не преболедуваме до край,

искаме ли неговото лечение,

или тайно се надяваме,

че вместо нов удар,

ще има избавление,

лекуват ли ни спомените

или мечтите за бъдещето,

или в тях унесени ,

забравяме за С Е Г А

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...