15.08.2025 г., 2:40

* * *

167 0 0

В черното, нощно небе 

чайки истерични с бяло под крилете,

бързащи незнайно накъде 

към кейовете и скалите на поетите…

Към виенско колело на плажа,

с пясък фосфорен под стъпалата,

бързат своята тревога да разкажат 

за времето, принадлежащо на летата. 

За августовските догарящи следобеди,

които те понасят като лист откъснат 

към нивите, с татул прободени 

и тук там с класове разпръснати. 

Към балите със слама и към слънчогледи клюмнали, 

към мислите за хляб, за вино и дърва за огрев,

далече от мечтата за богати трюмове 

за улова и за посрещнатия изгрев…

Когато чайките кръстосват небосклона,

сияещи като видения във бяло,

а панаира си загасва пак неона 

и розова луна върху вълните се стопява…

И дините, и пъпешите стават все по-сладки, 

защото са последните, а цигански девойки

със едри, къдрави опашки 

четат на карти със очи на звездобройци…

И техните очи са някак си неописуеми-

събрали кехлибарите и изумруда 

седефа в мидите и перлите,

на източните приказки…и огъня на юга…

Тогава, знай, че в миг на вдъхновение 

до дъно чак на лятото си се отдавал…

Когато чайките са белите видения, 

които в нощното небе си съзерцавал…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...