27.08.2010 г., 8:57

***

835 0 0

Какво съм аз, какво сме ние –

капчица вода,

изпусната в морето,

лодка без следа,

изчезнала в небитието...

мъничка диря след самолета,

която също ще се разсеe...

само след няколко мига -

толкова на човешкия живот му стига,

за да се роди, да трае и да спре...

някъде, но знае ли някой къде?!?

И знае ли някой кога

този миг ще настъпи,

за да допуска да бъде лош –

ами... ако няма друга нощ?

Или друг ден оттук нататък???

Ако нашият живот е толкова кратък???

И въпреки това  - живеем гадно,

нараняваме най-близките си същества,

нараняваме ги хладно,

все едно – „нищо не е станало, нима?!?”

Ами ако някога така постъпят с тебе –

твой ли ще е този жребий?!?

Защо чак тогава ще осъзнаеш

колко много боли предателството,

липсата на уважение,

откраднатото доверие,

потъпкването на споделените мечти...

Знаеш ли колко силно боли...

Да се надяваш на нещо,

а да не го получиш,

да искаш всичко от себе си да дадеш,

а да няма на кого... даже любов...

в този гладен за обич свят

(едновременно с това,

изтъкан от мерзост и злина),

Хората, все пак, плачат за топлина...

А ти да я произвеждаш извънмерно

и да няма с кого да я споделиш...

Дори да се мъчиш да я убиеш...

Съзнателно и методично,

заради чуждия егоизъм и себичност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...