26.01.2024 г., 8:07

5. Уроците на Нора: Скоби

785 0 0

Птиче пее на брезата,

сякаш вън е още лято.

А на двора – зима люта

и снежинки там се лутат.

Нора иска да играе,

ала трябва да чертае.

Пети път звъни им Боби,

а пък тя рисува скоби.

Трупа по листа дъгички

и усмихнати са всички.

Боби е момче съседско,

скъп другар в игрите детски.

Днес излязъл е с шейната

и пързаля се по ската.

Чува смях и глъчка Нора,

тъжно гледа към стобора –

тези скоби не я пускат,

пред очите ѝ препускат.

Чак и Врабчо недовиждащ

за детето се загрижи.

Кацна бързо под брезите,

взе две клончета извити,

сложи ги на видно място

и зачурулика ясно.

Гледа Нора и се чуди,

клончетата като луди

затанцуваха в гнездото.

И се включиха в хорото:

три листенца тазгодишни

(задържали се излишно

по клонака цяла зима

да играят пантомима);

пет кафяви мокри вейки

(сякаш са полети с лейки),

цели в скреж от студ нощеска;

врани две с крака в апрески

и една самотна птица –

сива, кротка гургулица

(овдовяла от юнашки

глад на котарака Рашко).

Значи тъй, решава Нора,

скобите са като щори –

в тях затваряш под капак ти

допълнителните факти,

дето да пропуснеш можеш,

без на риск да се изложиш

неразбрана да остане

мисълта, от теб избрана.

Както днеска на дървото

разнородно е хорото,

тъй и скобите прилични

са по форма най-различни –

има кръгли и квадратни,

къдрави и ъгловати,

леви, десни, единични,

двойни и с наклон; и лични –

в интернет и телефони –

скоби за емотикони…

Я виж, те били значими,

уж пък незабележими!

Тъкмо пак да се учуди,

Нора взе… че се събуди!

Както писала, горката,

тя заспала над словата.

На бюрото лик склонила,

уморена и без сила.

Скобата-луна изгряла,

стаята в лъчи заляла,

а край Нора тъне всичко

в цял куп листове – с дъгички.

От на Рая телефона,

прати два емотикона

на Борис, че е готова

за играта утре нова.

Само сняг да има още,

да вали, тъй както снощи!

Кой е пръв, цял свят ще види,

дръж се скат бял, Нора иде!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

2. Уроците на Нора: Точка

– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...
850

6. Уроците на Нора: Тире

Днес, макар че е неделя,
Рая е на курс в „Обеля“.
Нора сяда пак да учи,
че е вкъщи малко скучно.
Татко чака с трепет мача ...
545

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...