...

Сърдя ти се толкова,

колкото трае полетът на глухарче.

Иначе – ще се смаля – семчица

 върху сухата гръд на пръстта,

безплодна без своята жажда.

Радвам ти се толкова,

колкото време ми трябва за бяг.

До синева и отвъд  хоризонта.

Иначе – ще остана на своя праг,

без ярка звезда пътеводна.

Сърдиш ми се толкова,

колкото  силно ме разтриса  студът,

преди да стоплиш света ми.

Иначе – ще объркаш млечния път,

без светлинка към дома ни.

Радваш ми се толкова,

колкото е измерима любовта –

до небесния свод и обратно.

Иначе – щях да грея – гневна луна,

отвисоко, безцелно златна.