May 9, 2017, 3:14 PM

...

  Poetry » Love
535 1 0

Сърдя ти се толкова,

колкото трае полетът на глухарче.

Иначе – ще се смаля – семчица

 върху сухата гръд на пръстта,

безплодна без своята жажда.

 

Радвам ти се толкова,

колкото време ми трябва за бяг.

До синева и отвъд  хоризонта.

Иначе – ще остана на своя праг,

без ярка звезда пътеводна.

 

Сърдиш ми се толкова,

колкото  силно ме разтриса  студът,

преди да стоплиш света ми.

Иначе – ще объркаш млечния път,

без светлинка към дома ни.

 

Радваш ми се толкова,

колкото е измерима любовта –

до небесния свод и обратно.

Иначе – щях да грея – гневна луна,

отвисоко, безцелно златна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...