...
Аз разлика твърде не виждам,
все вътре във мен ще гори,
дори във мига да се вричам,
до теб ще сънувам мечти.
Погледнах морето, небето
сякаш през твоите очи
и в миг се стопли сърцето,
което сякаш заспало гори.
Дъждът се разля като мъка,
силно и неспирно валя,
за да окъпе таз мъка,
душяща ме вечно... безспир...
Но дъждът си отмина,
дъга се разля на небето
във хиляди нежни лъчи,
така се отпусна сърцето,
че сякаш не ще затупти...
17.03.2008 18.20h
все вътре във мен ще гори,
дори във мига да се вричам,
до теб ще сънувам мечти.
Погледнах морето, небето
сякаш през твоите очи
и в миг се стопли сърцето,
което сякаш заспало гори.
Дъждът се разля като мъка,
силно и неспирно валя,
за да окъпе таз мъка,
душяща ме вечно... безспир...
Но дъждът си отмина,
дъга се разля на небето
във хиляди нежни лъчи,
така се отпусна сърцето,
че сякаш не ще затупти...
17.03.2008 18.20h
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Георгиев Всички права запазени
