Аз разлика твърде не виждам, все вътре във мен ще гори, дори във мига да се вричам, до теб ще сънувам мечти. Погледнах морето, небето сякаш през твоите очи и в миг се стопли сърцето, което сякаш заспало гори. Дъждът се разля като мъка, силно и неспирно валя, за да окъпе таз мъка, душяща ме вечно... безспир...
Но дъждът си отмина, дъга се разля на небето във хиляди нежни лъчи, така се отпусна сърцето, че сякаш не ще затупти...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!