Меган.1 (Меган)
2 3
23.02.2020 г., 10:23 ч.

*** 

  Поезия » Любовна, Друга
605 1 5

 

Късен час. Умора. Тишина. 

Длани. Цигарен дим. Чаши - наполовина. 

И голи двама те. Мъж. Жена.

Радост. Мъка. И утеха. Като в кино - 

разсъблекли ум, душа. Без свян, превземки. 

Ведно се сляха. 

И онемяха думите съвсем… 

А луната в мастилено заплака… 

 

© Меган Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, и аз като Ирен веднага подскочих Кой и защо разплака луната?
  • Харесва ми!
  • Според мен никога не е късно, човек да се "върне" и да промени, редактира някой текст. Ноооо... не е и задължително.
    Ако случайно моят прочит на първите два стиха се превърне в импулс за това - ще се радвам.
    Късен час. Умора. Тишина.
    Длани. Дим цигарен. Чаша недопита.

    Леко перо, пожелавам.
  • Благодаря за градивната критика. Добре е човек да "чуе" мнението на другите хора, това помага. Вярно е, че не е доизпипано, а и щеше да бъде безглаголно, но... здраве да е.
  • А луната защо заплака? Струва ми се, че може да поизгладиш ритъма. Да го бутнеш малко тук там. В началото си помислих, че ще е безглаголно. Би могло да стане и ще е интересно според мен.
Предложения
: ??:??