***

Поезия » Любовна, Друга

889 1 5

Късен час. Умора. Тишина.

Длани. Цигарен дим. Чаши - наполовина.

И голи двама те. Мъж. Жена.

Радост. Мъка. И утеха. Като в кино -

разсъблекли ум, душа. Без свян, превземки.

Ведно се сляха.

И онемяха думите съвсем…

А луната в мастилено заплака…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Иринакис (Ирина Колева)

Ох, и аз като Ирен веднага подскочих Кой и защо разплака луната?

2020-02-24T12:33:50+02:00
justthoughtsz (Ибрахим Тарал)

Харесва ми!

2020-02-23T14:49:25+02:00
iren5 (Ирен)

Според мен никога не е късно, човек да се "върне" и да промени, редактира някой текст. Ноооо... не е и задължително.
Ако случайно моят прочит на първите два стиха се превърне в импулс за това - ще се радвам.
Късен час. Умора. Тишина.
Длани. Дим цигарен. Чаша недопита.

Леко перо, пожелавам.

2020-02-23T14:22:29+02:00
Меган.1 (Меган)

Благодаря за градивната критика. Добре е човек да "чуе" мнението на другите хора, това помага. Вярно е, че не е доизпипано, а и щеше да бъде безглаголно, но... здраве да е.

2020-02-23T13:59:45+02:00
iren5 (Ирен)

А луната защо заплака? Струва ми се, че може да поизгладиш ритъма. Да го бутнеш малко тук там. В началото си помислих, че ще е безглаголно. Би могло да стане и ще е интересно според мен.

2020-02-23T12:32:08+02:00