25.07.2023 г., 15:38

* * *

525 0 3

Секунда. Минута. Час.

Животът с мен се шегува –

небрежно захвърлен фас.

Лудост по вените плува.

 

Секунда. Минута. Час.

Бомба в ума ми тиктака –

хващам се сляпо на бас.

Отново изпускам влака.

 

Секунда. Минута. Час.

Близкото става далечно –

играта приключва от раз.

Нищо в света не е вечно.

 

Секунда. Минута. Час.

Към хоризонта поемам –

казвам молитва на глас.

Стопирам всички дилеми.

* * *

Секунда. Минута. Час.

Времето, пътят и Аз!

25.07.23

Нина Сариева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напред и само напред! Благодаря ви, Иван и Скити!
  • Не можем да го хванем, ме можем и да го усетим как минава...
    Поздрав, Нинка!
    Дръж посоката, правилната е
  • Кръговрата на живота! Времето вечно пулсира, не спира и край човек гравитира! Хубав стих! Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...