18.04.2008 г., 20:37

* * *

535 0 0

Пред бездната дълбока ръка ми подай,
макар съдбата жестока - обичам те, знай.
Далече от мен - далеч пропастта...
ще спомням за теб с мойта вина.


Не ще забравя топлината ти нежна,
макар да расте буря голяма и снежна.
Докосване мило - любовно перце
за ума е блаженство, дъх за сърце.
Тялото за тебе веч ще ридай,
безмълвно, самотно - спир то не знай.

Но ти не спирай - живей!
Живей за твоето сърце, що вечно копней
за свобода от оковите ми тежки,
свобода от мойте грешки.

Но чувам стъпки - ти май се връщаш?
Пламенно, нежно мене прегръщаш...
Но защо? - защо избираш мъката пред радостта?
Защо при бездната се връщаш, бягайки от светлостта?

Целуваш ти нежно мойта уста
и аз разбирам и чувам ти мисълта:
"Мойто сърце вечно копнее
и без теб то не може и миг да живее!
И теб сега ли аз загубя -
пред Бог, пред всички себе ще погубя!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...