Пред бездната дълбока ръка ми подай,
макар съдбата жестока - обичам те, знай.
Далече от мен - далеч пропастта...
ще спомням за теб с мойта вина.
Не ще забравя топлината ти нежна,
макар да расте буря голяма и снежна.
Докосване мило - любовно перце
за ума е блаженство, дъх за сърце.
Тялото за тебе веч ще ридай,
безмълвно, самотно - спир то не знай.
Но ти не спирай - живей!
Живей за твоето сърце, що вечно копней ...