hristam (Христина Мачикян)
531 928
25.02.2017 г., 19:57 ч.

*** 

  Поезия » Друга
745 2 6


Спомен ли е, не е ли –
усмивка, поглед, докосване.
Търкулва обли недели
небето като колосано.
Валежът вече отмина –
стоим на сухо и твърдо,
а някъде из комина
последни пламъци пърхат.
Спомен ли е, не е ли –
целувка, ласка, привличане,
май като зимата бели,
а като лятото – тичащи.
С боси души прекосихме
чужди пътеки и ниви.
Колко от времето скрихме,
за да ни има такива...

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??