* * *
548
0
4
При всяка наша среща тръпна аз,
знаейки, че ще те видя в този час.
Че да могат погледите да се срещнат,
с обич те да си прошепнат нещо.
В очите ти усещам топлина,
в косите твои виждам красота.
А целувките ти - връх на нежността,
неуморно спират ми дъха.
Мила, знай, че аз съм твой!
Няма ли те... се потапям в зной.
А когато видя те - прекрасна,
усещам, че обичам те ужасно!
Нощта без своята луна не може -
така и аз без теб не мога.
Денят без слънцето какво е -
и аз такъв съм (буреносен облак)...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Георгиев Всички права запазени
