Danunka (Дани)
25 0
7.07.2007 г., 12:59 ч.

* * * 

  Поезия
755 0 3

Лъжа ли беше първата ни среща?
Лъжа ли бе това, с което ме плени?
Не знам, но тя бе пламенна, гореща,
и моята душа рани!

Сега си друг! Сега си по-различен.
Няма я предишната ти страст.
Няма го и погледа типичен,
излъчващ топлина и власт.

Къде си ти? Защо не се обаждаш?
Нима не помниш моя лик?
И само смут в сърцето ми пораждаш,
и болката ще изрека със вик!

Крещя, но моят глас до теб не стига!
Нямам сили към теб да се стремя.
Разлиствам спомените като книга,
но няма как от болката да се спася.

Сълзи по лицето ми се стичат,
чертаят влажни редове.
Мислите към тебе тичат,
както вълните - към далечни брегове.

Така и не разбрах, че си отиваш.
Не вярвах, че всичко е една лъжа.
Но тръгваш си и други пътища откриваш
и не виждаш последната сълза.

Без вина, без болка, без обида...
очите гледат чуждите очи
и трябва аз от теб да си отида,
защото болката във гърлото горчи.

За последен път ръце към теб протягам.
Да докосна искам твоето лице.
Но няма как, обръщам се и бягам
за мене няма място в твоето сърце! 

© Дани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??