* * *

Помежду ни - ничия земя.

От моите до твоите пръсти.

Топи се ледникът след засушаване,

ако греша е непростима мъст.

Тлее земетръс в пластовете от мълчание.

Ще се отвори кратер от омраза

и себичността ще ни погълне -

огнен звяр, напълно обладан от ярост.

Думите ще нажежат и въздуха,

обръгнал и на бури, и светкавични камшици.

Погледите ни, преди да ослепеят и очите

ще обледят отново малкия ни рай.

Миг само и кошмарът ще се случи -

отломките от острова спасителен

ще се разпукат - пяна от мехурчета,

покрила дребните неща на битието.

Ако не си простим.