* * *

19.08.2008 г., 21:59 ч.

Поезия

461 0 4

Оставих времето да помни

една отронена сълза студена

и като въглен да догаря

в жаравата с сълзи угасена...

Но... помнят още и ръцете

приведени тополи за молитва

в черната земя притиснати

молитвен дъжд да ги пречисти.

Топлината ти... и тя е още с мене,

докосваща вечерните ми мисли

разлиства ме, щом почна да мечтая

с очите ти достигам до безкрая...

А гълъби с прекършени криле

ме връщат пак към онзи ден,

когато вгледан във звездите

душата си на ангел подари

и отлетя със любовта ни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.