Aug 19, 2008, 9:59 PM

* * * 

  Poetry
467 0 4
 

Оставих времето да помни

една отронена сълза студена

и като въглен да догаря

в жаравата с сълзи угасена...

Но... помнят още и ръцете

приведени тополи за молитва

в черната земя притиснати

молитвен дъжд да ги пречисти.

Топлината ти... и тя е още с мене,

докосваща вечерните ми мисли

разлиства ме, щом почна да мечтая

с очите ти достигам до безкрая...

А гълъби с прекършени криле

ме връщат пак към онзи ден,

когато вгледан във звездите

душата си на ангел подари

и отлетя със любовта ни.

 

  

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??