* * *
Оставих времето да помни
една отронена сълза студена
и като въглен да догаря
в жаравата с сълзи угасена...
Но... помнят още и ръцете
приведени тополи за молитва
в черната земя притиснати
молитвен дъжд да ги пречисти.
Топлината ти... и тя е още с мене,
докосваща вечерните ми мисли
разлиства ме, щом почна да мечтая
с очите ти достигам до безкрая...
А гълъби с прекършени криле
ме връщат пак към онзи ден,
когато вгледан във звездите
душата си на ангел подари
и отлетя със любовта ни.
© Радка Иванова All rights reserved.
