Виждам те като облак в ясното небе,
като последно парче шоколад
и петно върху бял лист.
Виждам те на дъното на всяка чаша,
във всяка капка дъжд,
във всяка локва и измита чиния.
Ти си червеното вино върху белия ми килим,
досадното леке върху нова блуза,
неработещото копче на клавиатурата ми,
изгубеното парче от нареден пъзел,
дясната обувка, която ми убива
и дънките вече прокъсани. ...