Виждам те като облак в ясното небе,

като последно парче шоколад

и петно върху бял лист.

Виждам те на дъното на всяка чаша,

във всяка капка дъжд,

във всяка локва и измита чиния.

Ти си червеното вино върху белия ми килим,

досадното леке върху нова блуза,

неработещото копче на клавиатурата ми,

изгубеното парче от нареден пъзел,

дясната обувка, която ми убива

и дънките вече прокъсани.

Ти си лъжливата реклама на диета

и тежкия парфюм в летен ден.

Виждам те, когато листата капят

и цветята умират.