Обичам те, мила! Не виждаш ли как,
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен
сърцето немирно по тебе лудува,
молитви изрича към бъдния ден,
копнее "Обичам те!" дълго да чува...
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени