Обичам те, мила! Не виждаш ли как,
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен
сърцето немирно по тебе лудува,
молитви изрича към бъдния ден,
копнее "Обичам те!" дълго да чува...
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
