А беше млада болката...

21.12.2012 г., 2:17 ч.

Поезия » Философска

461 0 2

....

... не ме потупвай, минало, да се обърна!

Дори да носиш хладен ветроход от юли...

Не пръскай бузи портокалови с копнеж оранжев,

не ме ласкай под тиса с меланхолни думи...

Не можем, минало, да се завърнем,

следите ни са влезли в чужди стъпки...

... да бяха влъхвите дошли от Сирия

и щастието в пелени да отнесат на тъмно...

Данайците сменили биха златото и смина

за първия троянски коневръзец...

А беше млада болката - като хлапе на седемнайсет,

и беше силна като лудост...

... не ни отвеждай на брега си, минало,

там хищна морска пяна бие мидите,

амфибията Ихтиандър ги завлича в плитчините

да мамят нас, смутените, към дъното,

където няма ни забрава, нито жадни,

и времето е морскосиньо винаги...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.