А беше млада болката...
....
... не ме потупвай, минало, да се обърна!
Дори да носиш хладен ветроход от юли...
Не пръскай бузи портокалови с копнеж оранжев,
не ме ласкай под тиса с меланхолни думи...
Не можем, минало, да се завърнем,
следите ни са влезли в чужди стъпки...
... да бяха влъхвите дошли от Сирия
и щастието в пелени да отнесат на тъмно...
Данайците сменили биха златото и смина
за първия троянски коневръзец...
А беше млада болката - като хлапе на седемнайсет,
и беше силна като лудост...
... не ни отвеждай на брега си, минало,
там хищна морска пяна бие мидите,
амфибията Ихтиандър ги завлича в плитчините
да мамят нас, смутените, към дъното,
където няма ни забрава, нито жадни,
и времето е морскосиньо винаги...
© Златина Георгиева All rights reserved.
